ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ

1 януари

 

Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на ІІ-то хилядолетие преди Рождество Христово, и послужило не само като “знак на завета” между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение (Колос. 2:11). Като печат на този “знак” служило името, което давали на младенеца при обрязването му.

Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като “баща на вярващите” (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан на 8-ия ден от Своето рождение и Му дали името “Иисус”, наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му Майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици или два гълъба, каквито се полагали за онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле (Лев. 12:8).

Възпоменанието за Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господски празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски († 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник се отнася към първите християнски векове.