СВЕТИ ПРОРОК НАУМ

1 декември

 

Свети пророк Наум - един от дванадесетте така наречени „малки" пророци, произхождал от Галилея, от село Елкоша*.

Основното съдържание на книгата на пророк Наум е пророчеството за падането и гибелта на Ниневия*. Предсказание за бедствията, които праведният Господ ще изпрати върху този град, и най-живо изображение на окончателното и пълно разрушение на този голям и добре укрепен град. Пророк Наум предсказва разрушението на Ниневия, като наказание за беззаконията й, и особено за разрушението на Израилското царство и за хулата на Сенахирим* срещу Иехова*. Така той повтаря страшното пророчество, което било изречено за Ниневия от пророк Иона - пророчеството на Иона за гибелта на Ниневия* не било отменено, а само отсрочено. Ниневийците, покаяли се за кратко време след проповедта на светия пророк, виждайки, че пророчеството не се е сбъднало върху тях, отново се обърнали към предишните си зли дела, с което прогневили Бога и оскърбили Неговото дълготърпение.

Поводът за това пророчество бил следният: когато войската на Сенахирим по чудесен начин била изтребена под стените на Иерусалим и Сенахирим със заплаха се отдалечил, евреите, макар и да се радвали на това освобождение, се боели, че той, разгневен от неуспеха, отново ще събере войска, по-голяма от предишната, и ще се върне, както заплашил, под стените на Иерусалим. За да успокои и ободри еврейския народ, пророк Наум произнесъл своята реч, в която предсказал окончателната гибел на Ниневия, която ще бъде разрушена от бурното разливане на водите, а съкровищата на града ще бъдат разграбени и изтребени с огън*.

Цялата книга на свети пророк Наум сама по себе си представлява последователно изложение на страшното Божие решение за гибелта на Ниневия за това, че от нея произлязъл замислилият зло против Иехова (тоест Сенахирим), а на Иудейското царство се предсказва освобождение от игото на Асирия. След това следва описание на обсадата и самото разрушаване на Ниневия и накрая се обяснява, че Ниневия с пълно право е заслужила такава участ със своето идолопоклонство и особено със своите разврат и вълшебство, чрез които е поробвала народите. Затова никакви средства за защита няма да я спасят и всички народи ще се радват, че са се избавили от такъв жесток притеснител*.

Времето на служението на порок Наум се отнася към втората половина на царуването на Иудейския цар Езекия. тоест към 745-714 г. пр. Р. Хр. (след разрушаването на Израилското царство).

_____________________

* Затова и пророкът нарича себе си елкошенец или елкосенец (виж рус. превод на Библията, Книга на пророк Наум, 1:1). По славянския и други преводи пророк Наум се смята за син Елкесиев; но повечето тълковници (например блажени Иероним, свети Кирил Иерусалимски, Епнфаний и др.) приемат еврейската дума Елкоши (преведено на славянски син Елкесиев) за наименование на родното място на Наум. Според преданието, записано от Блажения Иероним, село Елкоша се намирало в северната част на Галилея, в Израилското царство.

* Ниневия била главният град на асирийците, с които евреите тогава били във враждебни отношения. Нинения била разположена на източння бряг на река Тигър в Месопотамия. Тя била многолюден и богат град в древния свят; обиколката му била около 84 км.

* Сенахирим - асирийски цар, син и приемник на Салманасар, разрушил Израилското царство.

* Иехова (на славянски Сущий - тоест Вечносъществуващият) - едно от Божиите имена. То означава самобитността, вечността и неизменяемостта на Божието Същество, и постоянно се употребява в Свещеното Писание единствено за Истинния Бог.

* Иона 3:4

* Пророчеството за гибелта на Ниневия от вода и огън се сбъднало буквално. Ниневия, обсадена от враговете (Циаксар, цар Мидийски, и Набопаласар, цар Вавилонски, около 600 г. пр. Р. Хр.), три години неотстъпно устоявала на обсадата и само разливането на река Тигър, подкопаваща градските стени, дало възможност на враговете, преди ниневийците да успеят да построят нова стена, да влязат в града и да го разрушат из основи (Наум 3: 14). Ниневийският цар Сарданапал, отчаял се за своето спасение и страхувайкн се от плен, заповядал да запалят голям огън в самия дворец, събрал всичките си съкровища и се самозапалил заедно със своите наложници. Така се пзпълнили страшните слова на пророк Наум и на другия велик пророк, Исаия (Ис. 30:33).

* Освен пророчеството за падането на Ниневия в книгата на пророк Наум могат да се открият и месиански черти. „Наум изрича – казва блажени Теодорит - гибелта на Ниневия, нейните войска и град, задето те, макар и да се покаяли след проповедта на Иона, скоро забравили за нея и тръгнали с оръжие срещу Израил; но - продължава той - в книгата има и следното пророчество за Спасителя: “възлезе, вдъхвайки в лицето Ти (Наум 2:1, слав.); защото както в Адам Бог вдъхнал дихание за жнвот, така и Владиката Христос, възобновявайки този образ, “духнал” на апостолите и им казал “приемете Духа Светаго”. Затова и под разрушеното Асирийско царство, в книгата на Наум разбираме властта на дявола, победена от Владиката Христос, а под ликуващия Иуда - ликуващата за спасението вселена”. - В православното богослужение на Църквата книгата на пророк Наум не се използва.