СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК НИКИТА СЕРСКИ

3 април

 

Св. Никита бил българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир “Св. Пантелеймон”, където като йеромонах бил ефимерий. Оттук той преминал на безмълвие в скита “Св. Анна”, където в уединение до такава степен се разпалило сърцето му от любов към Христа, че той напуснал Атон и дошъл в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра.

Той се установил в метоха на известния Серски манастир “Св. Йоан Предтеча”, където продължавал усилено с пост и молитва подготовката си към предстоящия подвиг.

На Велика сряда отишъл в джамията “Св. София” (Ахмат паша), където живеел мохамеданският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а учителят повикал при себе си преподобния и се започнал разговор.

Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница.

На следващия ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут-спор между преподобни Никита и най-силния техен законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани ревнители на мохамеданството.

Спорът продължил доста за посрамване на мохамеданите, за които изходът от подобни затруднения всякога бил да бъде запитан подсъдимия за Мохамеда. Св. Никита откровено казал: “Аз считам Мохамеда за измамник и за чувствен дявол”! След това за съдиите било лесно да формулират обвинението си: похулил Мохамеда и проповядвал християнство на мохамеданите!

Изповедникът пак бил хвърлен в затвора, където го подложили на страшни мъчения: тъмничният стражар дълго държал горяща свещ под нозете му, на главата му надявали нажежен железен венец, забивали игли под ноктите на пръстите му, окачвали го за нозете с главата надолу и горили тялото му. Вечерта на Велика събота – 4 април 1808 г. – той бил осъден на смърт и същия ден го обесили. Мъченикът поискал прошка от всички и всички простил.

Тялото му било оставено три дни да виси на бесилката, но то никак не се изменило и през всичкото време било обърнато с лице към изток. На третия ден на Великден протекла кръв от големия пръст на десния крак и текла цял ден. Християните я събирали заедно със земната пръст за благословение. Същия ден вечерта беят разрешил на християните да снемат тялото и те го погребали зад църквата “Св. Николай”.

Има съставена служба, по която се празнува годишната му памет в руския манастир “Св. Пантелеймон” и в скита “Св. Анна” на Атонската Света Гора.