СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК НИКОЛАЙ СОФИЙСКИ

17 май

 

Свети великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той бил син на благочестивите родители Мартин и Ефросиния. Той се оженил в София и за известно време бил в гвардията на влашкия войвода Мирчо. На 45 години отново се върнал в София.

Веднъж турци го поканили на гости и го упоили. Тогава ходжата извършил над него обреда на мохамеданското обрезание. Като се събудил, той разбрал какво е станало и с плач се отправил към дома си. Николай не излязъл от дома си цяла година, докато най-после на празника Възнесение Господне ходжата го предупредил, че той занапред ще трябва да посещава тяхната джамия. Укрепен от молитвата, Николай твърдо му отговорил, че той за нищо на света не ще промени християнската си вяра. От тогава започнал неговият мъченически подвиг.

Много мохамедани, които били крайно враждебно настроени срещу християнската вяра, настойчиво изискали от съдията смъртта на Николай. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. Извели го отново на съд, по време на който един озверен турчин ударил мъченика по главата с дърво, така че челюстите му се счупили и му извадил окото.

На следващата нощ, по време на гореща молитва за помощ свише, Господ изцелил страдалеца съвършено, на което се удивлявали всички, които го видели. На последното съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на присъдата. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и убит с камъни на 17 май 1555 г.

Още тогава мъртвото му тяло било изгорено и пепелта била разхвърляна на четирите страни според повелята на Корана. От мощите му била намерена само една частица от теменната кост, която отхвръкнала настрани по време на убийството, и няколко обгорени костички, намерени по-късно в пепелта от кладата, които и досега се пазят в църквата “Св. Николай Софийски”, издигната на лобното му място и в негова чест 300 год. след смъртта му.