СВЕТИ МЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ СЛИВЕНСКИ

30 януари

 

Св. Димитрий Сливенски е роден в гр. Сливен на 9 октомври 1818 г. Един ден влязъл в спор с турците по въпроса за вярата – християнска или мохамеданска, което стигнало и до представителите на властта.Той бил наклеветен пред кадията и задържан, за да го убеждават и насилват да стане мохамеданин. Димитър на шега се съгласил с тях, но успял да избяга и турците дълго и напразно го търсили.

Димитър отишъл в Русе и се явил пред владиката, който го задържал в митрополията си няколко дни. След като го поучил достатъчно във вярата и подвига, дал му пари и го изпратил назад в Сливен, за да пострада мъченически на същото място, където станало отричането от Христа, макар и на шега.

Предал се на турската стража още в Жеравна, а в Сливен, когато го водели вързан в градското управление, той на всеки срещнат християнин се покланял и казвал: “Простете ме, братя, аз се предадох на тези безбожни читаци, за да прославя нашата вяра!”. В затвора три дни подред той молил стражата да му повикат християнски свещеник, игумен поп Стефан, обаче стражите не изпълнили молбата му.

По време на съдебните заседания той пламенно защитавал вярата си. Турците поискали или да се потурчи, или да бъде обезглавен. Цяла година св. Димитрий лежал в затвора изтезаван, без да може някой да облекчи съдбата му. На втората година свикали ново съдебно заседание, на което турците искали мъченикът да бъде осъден на смърт. Но смъртната присъда трябвало да бъде потвърдена от Цариград.

След три месеца, на 28 януари 1841 г., потвърждението пристигнало в такъв смисъл: “ Да му се предложи – в джамията ли иска да се поклони Богу, или в църквата, и ако поиска последното, тогава да се пристъпи към изпълнение на смъртната присъда!”. Св. Димитрий избрал църквата и с това съдбата му била решена. Сливенските първенци успели да издействат решение от кадията мъченикът да бъде посетен от игумена поп Стефан, за да го изповяда и причасти.

На 30 януари 1841 г. в 8 часа сутринта извели мъченика от затвора, окован в железни вериги, с вързани назад ръце, и го повели към лобното място. Св. Димитрий бил спокоен, покланял се на срещнатите християни и казвал: “Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене!”. Палачът трябвало да удря три пъти, за да успее да му отсече главата. Игуменът поп Стефан събрал окървавената пръст в едно съндъче, което положил под престола на катедралата “Св. Димитрий”, където стои до днес.

Тялото останало на лобното място едно денонощие, пазено от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, защото според Корана земята не могла да приеме тялото на човек, който похулил Мохамеда. Но влиятелните сливенски християни успели да получат разрешение от кадията да го погребат по християнски, и игуменът поп Стефан и поп Янко го погребали тържествено в двора на Дохиарския метох.