света Петка

Духовен център
Света Петка
при храм Света Троица
гр. Добрич, Варненска и Великопреславска Митрополия

   

 

 

 

пишете ниначало

как да се държим в храма
молитви
е-библиотека
църковен календар
въпроси
за децата
събития
спонсорство
контакти
връзки

 

 

 

за храма духовен център младежки клуб църковен магазин

 

Любен Бешков и Тодор Нинов

"Храм "Света Троица" - гр. Добрич"

книгата е представена от библиотекарката и краеведка Веселина Малчева на 19 май 2006 г. пред гости от гр. Калофер и миряни от гр. Добрич

Има един свят дом, където всеки православен християнин отправя горещите си молитви към Бог за сила, упование и надежда в дните на изпитание и благодарност, в моменти на радост - това е Божия и Христовия храм. Затова нашите прадеди, подгонени от поробителите и техните злочинства търсят утеха в Христовата вяра и закрила в Божия храм. Където и да се заселват в село или град те строят църква и редом с нея - училище, защото разбират, че това са основните стълбове за запазване на българщината - религията с вярата в Бог и просветата. С тях българският народ запазва любородната искра и възкръсва от пепелищата с пролятата за тях кръв и себеотдаване. Свързани с историческото минало на българския народ, днес църквите са обявени за паметници на културата.

Храмът "Св. Троица" в гр. Добрич е също паметник на културата и е свързан с историята на града ни. Старият град Хаджиоглу-Пазарджик, разположен на кръстопътя между Европа и Азия, се оформя като оживен търговски център, който привлича търговци и занаятчии от съседните балкански страни. Редом с българите, придошли от Тракия и Прибалкана, живеят турци, татари, албанци, гърци, арменци, евреи и гагаузи. В града се оформят две махали - долната, източно от сарая (жилището на местния паша, днес площада пред Младежкия дом "Захари Стоянов") и горната махала - западно и северозападно от конака, който е на мястото на днешното кино "Добрич", заселена с компактна група българи и включваща две големи български махали - Джевезлика и Карабоклука.

Народностното пробуждане започва от тук със създаването на малка, схлупена килийка още през 1783 г. Тя е първата църква в града ни, която се ползва за черкуване до 1858 г. През 1859 г. е построена по-голяма сграда на храма "Св. Троица" със средствата и пожертвованията на българското население от махалите Джевезлика и Карабоклука. За построяването на тази втора сграда на храма принос имат и Варненската гръцка митрополия, която иска да привлече българската църква към себе си, местния български енорийски свещеник Никифор, подпомаган от двамата представители на българското население - дядо Ангел и дядо Щерю. Освещаването на втората сграда на храм "Св. Троица" е на 11 май 1860 г. на тържественото честване на двамата просветители св. св. Кирил и Методий. Родолюбивият учител, еленченинът Иван поп Христов Кършовски произнася слово, с което не иска традиционната благословия на присъстващия гръцки владика и не споменава името му. Обиден, той напуска църквата и връзката с гръцкия фанариот и гърцизма в българската църква са прекъснати.

Още в края на ХІХ век населението от горната махала отчита, че църквата не отговаря на нарастналите възможности и изисквания на енориашите. Затова възниква идеята да се построи трета сграда на храм "Св. Троица". Инициативата за това поема Негово Високопреосвещенство Епархийския Архиерей Митрополит Симеон. Той предлага на свещеник Александър Тонков да събере църковното настоятелство и да се занимаят с този въпрос. Окончателното решение за построяването на храма е взето на 6 октомври 1902 г. Основният камък е положен на 29 юни 1905 г. Строителството продължава три години. Първата Божествена литургия е отслужена на 6 декември 1908 г. Освещаването на храма е на 22 май 1911 г. от Епархийския Архиерей Митрополит Симеон.

На 20 юни 2005 г. е отбелязана 100-годишнината от полагането на основния камък на третата сграда или днешния храм "Св. Троица" с тържествена литургия за храмовия празник на Св. Троица от Варненския и Преславски Митрополит д-р Кирил в съслужение с много свещеници. Добричкия архиерейски наместник иконом Стоян Иванов - председател на църковното настоятелство при храм "Св. Троица" предлага да се напише книга, посветена на историята на храма от създаването му до наши дни.

Този ангажимент поеха Любен Бешков - юрист по професия, изследовател на Добруджа, автор на редица книги и статии в периодичния централен и местен печат, който е роден в гр. Добрич и кръщаван в храм "Св. Троица" от иконом Александър Тонков и в съавторство с историка от гр. Добрич - Тодор Нинов. Авторите се заемат с нелеката задача да издирят писаното, но разпиляно слово и снимков материал в различни архиви и печатните издания на храм "Св. Троица", Държавен архив - гр. Добрич, библиотека "Дора Габе" и читалище "Йордан Йовков" и личния архив на Любен Бешков. Значителна част от летописа на храма е ограбен от румънските духовници при оттеглянето им от Южна Добруджа през 1940 г. и са нанесени и материални щети.

Независимо от краткия срок за издирването на публикациите и отпечатването на книгата, тя поставя началото на цялостната история на храм "Св. Троица" в гр. Добрич, която може да се допълва и обогатява. В този летопис са разкрити историческите данни за трите сгради на храма, борбите на българското население от гр. Хаджиоглу-Пазарджик (Добрич) за българска национална църква, участието на свещеници и църковни певци в борбата за освобождение от османско робство като Панайот Станчев (бащата на големия румънски поет Панайот Черна), който се включва по време на Априлското въстание в четата на Бачо Киро и поп Харитон и борбата с гръцкото влияние в българската църква.

Проследен е и приносът за построяването на новия храм от Варненско-Преславския Митрополит Симеон, който се ангажира с автора на проекта и документацията на храма - известния архитект Петко Момчилов. Предприемачът Коста Кръстев от Стара Загора спечелва търга и осигурява строителството. Отразена е дарителската дейност на Райко Цончев от 5 000 златни лева и на още много дарители. Иконите са изработени от видния художник-иконописец, добруджанеца Господин Желязков, който участва в изографисването на храм-паметника "Св. Александър Невски" в гр. София. Голям е приносът за изграждането на храма на иконом Александър Тонков - председател на църковното настоятелство и деловодител на строителната комисия. Над 40 години от живота и дейността му на свещеник са в храм "Св. Троица". Той е дълбоко уважаван и почитан от всички енориаши и граждани на гр. Добрич, които познава дори по лични имена.

В книгата са приложени списъци на свещеници с принос към храм "Св. Троица", като първи свещеник не само в този храм, но и в гр. Добрич е поп Паскал, за когото са посочени и кратки биографични данни. Редом с него са имената на свещеници-възрожденци като хаджи поп Никифор Софрониев, свещеник Иван Филипов, Иван Русев, Стамат Миров и Димитър поп Николов. След него за кратко служат няколко румънски свещеници до 1940 г., когато според Крайовския договор Южна Добруджа е отново българска земя.

Първи свещеници след освобождението на Южна Добруджа са Лазар Георгиев, Антим Енев и свещеник Христо Иванов Миленов, който до края на 1940 г. е командирован, а от 1941 г. остава на постоянно местослужение при храм "Св. Троица". От 1954 - 1964 г. е архиерейски наместник в гр. Добрич, а от 1965 г. е иконом. След пенсионирането си през 1968 г. продължава да свещенодейства като празничен свещеник до 31 юли 1974 г. Той служи в храм “Св. Троица” над 33 год. През този период в храма свещенодейства и Васил Тодоров Димов през 1941 – 1943 г. Той събира данни и подготвя първия летопис на храм “Св. Троица” и влиза в историята на храма като негов първи изследовател и историк. Заедно със свещеник Христо Миленов свещенодействат още доста свещеници, които са представени в приложен списък, между които е и добре познатия на нашите съграждани протоиерей Енчо Камбуров, който е и диригент на църковния хор.

В списъка е пропуснато името на протоиерей Стефан Христов Георгиев, който е добруджанец, роден в с. Плачидол – Добричко. Той учи отначало в гр. Добрич, а след това завършва Духовната семинария заедно с българския патриарх Максим, армейския генерал Добри Джуров, дипломата Петър Вутов и икономиста акад. Евгени Матеев. Ръкоположен е за свещеник през 1940 г. и свещенодейства 53 год., от които последните 33 г. само в храм “Св.Троица” – Добрич, до самата си смърт през 1993 г.

В книгата са поместени списъци, доколкото са открити в архивите, на църковни настоятели, църковни певци и диригенти, хористи и хористки. Поместени са и снимки от архива на храм “Св. Троица”, личния архив на Любен Бешков и от книгата на Ахил Карамизов “Летопис на музикалната култура в Добрич 1878 – 1998 г.” Отразени са дарителите и поместени много документи свързани с приходно-разходните движения в материалната база на храма най-вече от строежа и даренията на последната сграда на храм “Св. Троица”. При наличието на тези различни документи и имена, често повтарящи се в различните източници и архиви, публикациите трудно могат да се групират в раздели. Но авторите улесняват ползването на летописа с подробно съдържание, което служи като систематичен указател.

Летописът “Храм “Св. Троица” – гр. Добрич” представлява много ценен цялостен сборник от писаното слово за храма.

Авторите Любен Бешков и Тодор Нинов, заедно с инициатора за написването на книгата иконом Стоян Иванов и дарителите с финансовата помощ за издаването й поднасят не само дар, но и своеобразен венец пред олтара на храм “Св. Троица” в гр. Добрич.

Летописът е издаден от издателство “Матадор” в гр. Добрич с издател Атанас Стоянов, като кориците са стилно оформени със снимка от третата сграда на храм “Св. Троица” и новопостроения Духовен център – това са святи места в историята и за жителите на гр. Добрич.


за храма | духовен център | въпроси | контакти | Духовен център "Св. Петка" ©
гр. Добрич 2005