света Петка

Духовен център
Света Петка
при храм Света Троица
гр. Добрич, Варненска и Великопреславска Митрополия

   

 

 

 

пишете ниначало

как да се държим в храма
молитви
е-библиотека
църковен календар
въпроси
за децата
събития
спонсорство
контакти
връзки

 

 

 

за храма духовен център младежки клуб църковен магазин

 

Кръстът - духовен меч, с който се побеждават видимите и невидимите сили

В последно време у нас много се говори за плурализъм в мненията относно проблеми от обществения и особено от политическия живот. Плурализъм има и в отношението към нравствените проблеми и етическите ценности, в това число и към кръстния знак.

Атеистите отричат кръста по мирогледни съображения, протестантите - по религиозни, а православните го тачат като сила Божия. Тук плурализмът зависи от това през каква призма (на разума или на сърцето) се гледа на кръста.

Вече много често се срещат хора, особено млади, които носят на гърдите си кръстчета. Човек се пита снобизъм ли е това, своеобразен вид реакция или пък белег на православна принадлежност? Добре би било поне тези, които носят кръстчета по религиозни подбуди, да знаят значението и символиката на кръстния знак.

В древността наказанието с кръстна смърт се прилагало към най-големите престъпници. Това наказание било не само мъчително, но и позорно. В такъв случай човек може ли да изпитва благоговейно чувство към кръста?
Иисус Христос бил разпънат на кръст между двама разбойници. Поради това кръстът поражда противоречиви чувства: за един той е безумие, а за други - сила. Защо е така?

Тук е необходимо да си припомним, че Бог чрез Своите пророци многократно е предсказвал на еврейския народ за идването на Божи Пратеник и за Неговите страдания, при това страдания на кръст. В една или друга степен очакванията за световен Избавител са рефлектирали и в най-будните умове сред езичниците. И според тях този Избавител трябвало да изпита върху Себе Си човешката злоба, ненавист и жестокост.

Сам Бог от вечност е предопределил изкуплението на човечеството от греха чрез Кръста. Вярно е, че чрез ума си ние не можем да проумеем Голготската кръстна жертва на Иисус Христос, но със сърцето си я възприемаме, защото тя е определена не от човеци, а от Бога.

Единственият, който на тая земя е говорил и действал като бог и човек, Който е възвестил божествено учение и дал на човечеството божествени истини, а като божествени те се непогрешими, е Иисус Христос. На Бога е присъща любовта, на човека пък (с неговата греховност) често е присъща злобата. Колкото едно нещо е по-чисто и по-възвишено, толкова по-силна е реакцията срещу него. До идването на Христа човечеството е било под греха и е действало под влиянието на греха. Човешкият критерий за божествените ценности е бил деформиран. През призмата на тази деформация учението и делата на Иисус Христос изглеждали богохулни, а богохулниците се наказвали с кръстна смърт. Като Бог Христос е могъл да отмине кръстните страдания и смърт, но щеше ли тогава Неговото учение за любовта да възтържествува? Чрез отбягването на Кръста щеше ли Той да върне в съзнанието на човечеството доверието му към Бога, да го убеди, че не Бог враждува с човека, а човек враждува с Бога?

В делото на изкуплението от греха Кръстът беше необходим. Той е най-силното видимо доказателство за вечната и неизменна Божия любов. Вечният живот минава през Кръста на Голгота, за да се изяви във и чрез Възкресението. Без Голгота няма Възкресение, без Възкресение няма вечен живот. Това, което Христос каза, на Кръста го доказа, а с Възкресението Си го запечати в съзнанието на Своите последователи.
Щом е така, отношението ни към Кръста може ли да бъде друго, освен положително и благоговейно? Или приемаме Кръста като необходим етап по пътя към изкуплението, или си оставаме в тинята на греха. Православните християни приемат първото. Чрез Кръста на Голгота ние ставаме християни, ставаме членове на Църквата Христова. Кръстът служи като отличителен знак за християните. Той е духовен меч, с който се побеждават видимите и невидимите сили.

Голготската Кръстна жертва има и богата символика. Прикованият на Кръста Христос зримо за нас обгръща целия свят. С разтворените си ръце Той обхваща четирите краища на света, с благия Си поглед стопля всяко човешко сърце, с Божествената Си уста призовава всички към Себе Си, като им предлага благост, топлота и божествена любов.

 

Автор: проф. Тотю Коев

(препечатано от сп. "Домашен журнал")

 

за храма | духовен център | въпроси | контакти | Духовен център "Св. Петка" ©
гр. Добрич 2005