света Петка

Духовен център
Света Петка
при храм Света Троица
гр. Добрич, Варненска и Великопреславска Митрополия

   

 

 

 

пишете ниначало

как да се държим в храма
молитви
е-библиотека
църковен календар
въпроси
за децата
събития
спонсорство
контакти
връзки

 

 

 

за храма духовен център младежки клуб църковен магазин

 

Едно поклонническо пътуване

Рано, преди изгрев слънце, се събрахме в двора на храма “Св. Троица” – гр. Добрич. Децата от Неделното училище очакваха пътуването с голям интерес. Не знаех какво точно ме очаква в сърцето на Рила планина. Тава не беше поредната екскурзия, а опит да се докоснем до онова далечно минало, което съхранява в себе си чудния живот на българския светец...

Маршрутът на нашето поклонническо пътуване включваше посещение на Петропавловския манастир в покрайнините на Велико Търново, храм “Св. Александър Невски” в София, Калоферския манастир и Рилския манастир, където прекарахме един незабравим ден. В девическия манастир “Св. Св. Петър и Павел” останахме колкото да си отпочинем за около час, но, разбира се, се възползвахме от гостоприемството на майката игуменка да разгледаме вътрешния двор с грижливо поддържаната цветна градина, малката църква и камбанарията, в която открихме отворената врата на параклисче. За да съхранят впечатленията си, много от децата извадиха от своите раници фотоапарати и като истински професионалисти започнаха да снимат това, което им се струваше най-красиво и забележително.

Чакаше ни още дълъг път. Потеглихме към София, където пристигнахме късно следобед. В храм “Св. Александър Невски” влязохме с притаен дъх. Много от нас стъпваха за пръв път на това място. Събрахме се в средата на храма и децата изпяха песните, които бяха научили в Неделното училище – тропарът на Св. Иван Рилски, “Богородица Дево” и “Светий Боже” се изливаха от детските им сърца. Но нямахме повече нито миг за губене. Бяхме тръгнали да се поклоним пред мощите на рилския светец, а манастирът бе все още далеч. На излизане от храма тълпа от дечурлига се скупчи пред магазинчето с картички, икони и кръстчета... всеки купуваше нещо – за спомен, или за подарък.

Столицата остана зад нас. Кога ли ще пристигнем в Рилския манастир?... След многобройни завои, които разкриваха пред очите ни коя от коя по-красиви гледки, най-после автобусът спря пред светата обител. Бяхме твърде уморени, за да разглеждаме и затова се отправихме към трапезарията, където монасите споделиха с нас постната си вечеря. Великият пост... навярно тук е най-благоприятното място да се отдаде човек на пост, молитва и размисъл, за да почувства Христовото възкресение дълбоко в душата си и с вярата, че Божият Син е жив да се съживи и тя.

Утрешният ден ще е изпълнен с нови преживявания, но сега е време за сън. Настанихме се по стаите и манастирът притихна. Чуваше се само безспирния бяг на Рилската река и от време на време мяукането на дебелия манастирски котарак.

Станахме рано и като че ли сега забелязахме колко красив е манастирът със своите дървени стълби и первази, с белите стени и изрисуваните върху тях червени и черни орнаменти, а посред двора – възрожденската църква във византийски стил и, разбира се, Хрельовата кула, останала като страж през вековете.

Закусихме и потеглихме към планината. Отец Стоян ни водеше към целта като често ни подканяше да не изоставаме. Всеки искаше да разбере повече за светеца, основал този манастир, за неговия живот и чудесата, които извършил, както и за завета, оставен от него, не само за монасите, но и за идните поколения православни българи. Заискачвахме по каменистата горска пътека, докато стигнахме до малка поляна с параклис. На това място св. Иван Рилски е бил погребан след смъртта си от монасите. Днес неговите св. мощи се съхраняват в църквата на манастира, но и гробът е място на преклонение от стичащите се православни християни. Прекръстихме се, запалихме свещ и влязохме да се поклоним и ние.

Предстоеше ни да видим пещерата, в която светецът е прекарвал в молитва и пост преди края на земния си живот. Тази пещера има два входа – единият толкова нисък, че се налагаше да влезем ниско приведени; а другият тесен и ръбест, през него св. Иван Рилски е излизал навън сред природата. В пещерата беше тъмно и влажно. Единствено светлината на запалените свещи разпръскваше мрака и осветяваше светите образи от иконите, поставени върху каменна плоча. Въпреки, че с нищо не издадохме своето вътрешно вълнение, сърцата ни се развълнуваха от едно напълно непознато и ново за нас чувство на преклонение.

Никой не се върна обратно, всички благополучно преминахме през тесния отвор и се озовахме на пътечка, водеща до мястото, където светецът е утолявал жаждата си с водата, изтичаща от големи скали, вляво от пътя – аязмото, или светената вода. Светена, заради светеца, пил от нея. Тук е построена малка чешма. Иконата на рилския светител и Христовите думи, написани на малка мраморна плочка: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори” (Евангелие от Матея 7:7) ни приканваха да утолим жадните си устни и сърца. Точно срещу чешмата може да се прочете завета, оставен ни от св. Иван Рилски... Продължихме още малко нагоре до скалата, на която се е молил светецът. По предание се знае, че докато се молил го нападали демони и тъмни сили, за да го погубят, хвърляйки го от скалата, но Бог пазел своя угодник.

Вече е почти обед и е време да се връщаме обратно в манастира. Вървим по път, който ни извежда пред постницата “Св. Лука”, носеща името на святото дете, богобоязливия братанец (племенник) на св. Иван Рилски... Далеч от хората, в пещерата на своя чичо, малкият Лука се молил заедно с него и предавал душата си на Божието благотворно влияние. Но бащата намерил сина си и тръгнали обратно към дома. По пътя обаче змия ухапала момчето и така Всезнаещият и Милостив приел в Своето Небесно Царство невинната детска душа.

Половиният ден изтече. Следобед разгледахме музея, намиращ се в манастира. С интерес и възхищение се взирахме в чудния дървен кръст на монах Рафаил, глобусът на Неофит Рилски, а също и неговият учебник по естествознание, двете огромни свещи, подарени на манастира от един турски султан, различни подаръци от руски манастири и много др.

А църквата!... Отвън и отвътре изографисана с най-прекрасни стенописи! Палитрата от багри и цветове те грабва и пренася в един друг свят – не толкова земен и обременен от материалното. Библейските сцени разказват за събития чудни и истинни... В един ъгъл на прозорец се чете името на Захари Зограф и годината, в която е творил тук – 1844 г. Можеш да си го представиш... Вглъбен в творчески унес изографисва св. образи с прекрасни цветове, но изписва и своето име и така днес знаем, че е бил тук... В църквата има три олтара – един централен и два странични, по-малки. От централния олтар ни дели изящен, богато орнаментиран, позлатен иконостас, а малко по-вдясно от царските двери лежат мощите на светеца, покровител на българския народ. Поклонихме се с почит и богобоязън...

... В късния следобед в параклиса на манастира архимандрит Варлаам кръсти 10 деца от Неделното училище. Няколко души станахме кръстници на децата. Те очакваха с нетърпение този важен и неповторим момент в живота си, като че ли искаха час по-скоро да станат частица от това, което ги заобикаляше, от това, което вече знаеха, видяха и почувстваха. Колко е хубаво да знаеш, че сред дивното Си творение Бог е отредил място и за теб и те очаква с безпределната Си любов, търпение и милост.

На вечеря игумена на манастира дядо Евлогий отново ни нагости с вкусна постна чорба. Това беше времето, в което се събирахме, приятно уморени от дългия, изпълнен с много преживявания и вълнения, ден. Докато изричахме молитвата “Отче наш” усетихме колко много неща ни свързват, колко е хубаво, че сме заедно, че сме християни. След вечеря всички се прибрахме по стаите. Децата продължиха да споделят впечатленията си един с друг, да припомнят чудните разкази. Очакваше ни новият ден.

Рано сутринта на 6-ти април тръгнахме към последната цел на нашето тридневно поклонническо пътуване – Калоферският манастир. Отдавна искахме да видим Неделното училище към манастира, да се запознаем с монахиня Валентина, наша землячка, която от години обогатява сърцата и душите на калоферските деца, разкривайки им Христовото учение.

Често и в нашите часове по вероучение четем от нейните чудни, изпълнени с поука и интересни герои разказчета. На черната дъска в Неделното училище още стоеше хубавата рисунка от последния урок – един кораб, който символично изобразяваше нашата Православна църква, в която и чрез която, ние спасяваме душите си в бурното житейско море. Децата се настаниха в уютната стая и заслушаха увлекателния разказ на монахиня Валентина. По-късно разгледахме параклисчето и изобилието от книги, много от които отец Стоян закупи с помощта на дарения от миряни, за да обогатим и нашата църковна библиотека към храма. На тръгване отец Стоян покани монахиня Валентина и нейните ученици да посетят града ни и да изпълнят пред добричлии драматизация по неин сценарий. С това те се занимават най-усърдно като имат дори и специални сценични костюми. Очакваме ги с нетърпение.

Качихме се на автобуса и потеглихме към родния град. Въпреки умората по пътя цареше добро настроение – пяхме, разговаряхме...

Пристигнахме късно вечерта. Всеки от нас занесе частица от преживяното у дома.

Автор: Гергана Недялкова Михайлова

 

за храма | духовен център | въпроси | контакти | Духовен център "Св. Петка" ©
гр. Добрич 2005